НЯМАМ ДУМИ 

Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре!

Провокираш онези усещания,
за които никой не смее да говори.
Самотата ти е спътница –
избор осъзнат...
А аз вампирясала от будни нощи,
позволих си да навляза там,
във най-скритото ти,
от което не искаш да се отречеш.

Ние чувстваме,
а другите виждат,
докосват и чуват...
Поне така си мислят,
защото са избрали тленното,
пред необяснимото и нелогичното.

И все пак си позволих,
само понякога 
да нарушавам самотата ти...

Сред много шум и сред тълпата,
някъде отвътре има свят,
във който нямам думи...
Тишината по многословна е от тях...

И все пак посмях...
Такава съм си!

©Екатерина Глухова
29 Ноември 2019г.

Посветено... 🖤