Ти нямаш идея дори, колко ми значиш.
Колко остави след себе си, колко отне.
Че из живота ми още ден по ден крачиш,
като сянка, ала в бяла одежда с боси нозе.
Ти нямаш идея дори как помня вкуса ти,
как всичко ухае на твоите дивни цветя.
И търся те, нощем рисувам лика ти
с звездите най-светли, от мрак небеса.
И нямаш идея как жадуват теб сетивата,
да заситят и жажда, и глад, и безсъние с теб.
Аз помня те, като шепот те чувам в главата
и в твоето дихание живее всичко навред. ...