10 окт. 2017 г., 20:29

Нюанси "любов"

1.1K 1 8

Не, не съм нито зла, ни добра,
от послушна пък няма и помен,
аз, човече, съм просто жена,
настояще, копнеж или спомен.
Как ще бъде, ти сам избери,
аз любов спрях отдавна да прося,
ала знай – не приемам трохи
и на фалш и прикритост не нося.
Ако имам любов, ще е стон,
ще е буря, потоп, изнемога,
щом решиш, че на това си готов,
пак ела, аз с по-малко не мога.
Преживях "може би" и "ако",
пофлиртувах с "почакай" и "утре",
даже вярвах в "какво би било",
и "не приемай нещата навътре".
Е разбра ли, не "търся" любов,
тя или те връхлита, не пита,
или просто поредния, нов
сив нюанс си решил да опиташ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Първолета Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...