Не, не съм нито зла, ни добра,
от послушна пък няма и помен,
аз, човече, съм просто жена,
настояще, копнеж или спомен.
Как ще бъде, ти сам избери,
аз любов спрях отдавна да прося,
ала знай – не приемам трохи
и на фалш и прикритост не нося.
Ако имам любов, ще е стон,
ще е буря, потоп, изнемога,
щом решиш, че на това си готов,
пак ела, аз с по-малко не мога.
Преживях "може би" и "ако",
пофлиртувах с "почакай" и "утре",
даже вярвах в "какво би било",
и "не приемай нещата навътре".
Е разбра ли, не "търся" любов,
тя или те връхлита, не пита,
или просто поредния, нов
сив нюанс си решил да опиташ.
© Първолета Илиева All rights reserved.