О, благородна ти моя душа...
О, благородна ти моя душа,
скоро ще напуснеш таз обител.
Но знай ти не си единствена,
Смъртта покосява всички.
Животът е пълен със страдание,
до което ме доведе моят страх.
Моята любов, паника и покорност,
моята алчност, мързел и грях.
В мислите ми образът ти ще живее,
от тук нататък в гнилата ми плът.
За всяка мъдрост не засята от бога,
за всяко семенце само по моят път.
Ти само върви напред,
не поглеждай нито наляво нито на дясно.
За да не изживееш отново,
онзи страх, нерешителност и алчност.
О, благородна душа,
не бъди превързана към този свят.
Нито в другият разкъсвана,
това са същите сирени убиващи моряци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
