О, да, вярно е,

и то напълно! Аз съм

просто същност жалка в не-

имоверно непонятната Вселена; обик-

новена евтина писалка, безрасъдно драскаща

и устремена във всеки времеви момент, която упраж-

нява се в рисуване (гротеска) по пожълтелия омачкан пергамент

на презрялото човешко съществуване. Дребна, много дребна мравка,

тътреща се по Величието едва, толкоз мъничка, нищожна,

че е сякаш твърде невъзможно да е нещо по-

вече от това. Ала след кратка справка

и преглед в инвентара на на-

личните потенции

във различ-

ни същностни

нива, разбрах, че имам

право на претенции за „пове-

чето от това". Реалното с имагинер-

ното преоцених във всеки миниатюрен па-

раграф, вследствие на което удивен открих, провел

със себе си диалог, че онуй, което вси' зовеме "Бог" са всъщ-

ност нестабилни фикции в нестабилна сплав. Няма Бог, и тук

съм прав. Вярата си влагаме в лъжа и във заблуди,

които толкова са сладки, че човек се вижда

радостно принуден да даде оброк на

нещо толкова фалшиво...

като Бог...

И ето още

що разбрах и нека

откровението ми да е аро-

гантно, ала нужен бе широк размах,

за да изляза от илюзията елегантно. Аз мрав-

ка съм в Всемира, най-дребното нищожество от вси',

на хаоса любимата играчка и случайност всяка може да ме

смачка, но във своя свят съм аз свободен и смело в него опре-

делям кое се ражда и кое умира, творческата сила с други

богове наивно не поделям! Не са ми нужни стимули,

отвън ни страдалческа молитва, от прошка

нужда не изпитвам, защото сам я

давам, падение всяко и

подем - създавам!

А знаеш ли как се чувства мравка,

в която Бог живее?...