О, да, вярно е!
О, да, вярно е,
и то напълно! Аз съм
просто същност жалка в не-
имоверно непонятната Вселена; обик-
новена евтина писалка, безрасъдно драскаща
и устремена във всеки времеви момент, която упраж-
нява се в рисуване (гротеска) по пожълтелия омачкан пергамент
на презрялото човешко съществуване. Дребна, много дребна мравка,
тътреща се по Величието едва, толкоз мъничка, нищожна,
че е сякаш твърде невъзможно да е нещо по-
вече от това. Ала след кратка справка
и преглед в инвентара на на-
личните потенции
във различ-
ни същностни
нива, разбрах, че имам
право на претенции за „пове-
чето от това". Реалното с имагинер-
ното преоцених във всеки миниатюрен па-
раграф, вследствие на което удивен открих, провел
със себе си диалог, че онуй, което вси' зовеме "Бог" са всъщ-
ност нестабилни фикции в нестабилна сплав. Няма Бог, и тук
съм прав. Вярата си влагаме в лъжа и във заблуди,
които толкова са сладки, че човек се вижда
радостно принуден да даде оброк на
нещо толкова фалшиво...
като Бог...
И ето още
що разбрах и нека
откровението ми да е аро-
гантно, ала нужен бе широк размах,
за да изляза от илюзията елегантно. Аз мрав-
ка съм в Всемира, най-дребното нищожество от вси',
на хаоса любимата играчка и случайност всяка може да ме
смачка, но във своя свят съм аз свободен и смело в него опре-
делям кое се ражда и кое умира, творческата сила с други
богове наивно не поделям! Не са ми нужни стимули,
отвън ни страдалческа молитва, от прошка
нужда не изпитвам, защото сам я
давам, падение всяко и
подем - създавам!
А знаеш ли как се чувства мравка,
в която Бог живее?...
© Венелин Стоичков All rights reserved.
