8 мар. 2007 г., 18:47

О, послушайте сега девици

730 0 4



 

О, послушайте сега девици,

мои мили, сладки хубавици,

че Мойсей го хвана тежка болест,

проявяваща се като горест:

тихото му озарение - страст

Купидон превърна в буйна сласт

и от всичките невинни дъщери

едничка може да ме изцери,

че не знаех този непосилен ад -

бясна хала, смучеща ме – глад

и предлагам случай много рядък

за сонет такъв, но само сладък

към обичащия, но и щедър Цар,

влюбена девица да се стори дар!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таз задача хубавице,
    колкото и да е сложна,
    щом те нарека:"Царице!"
    няма да е невъзможна,
    че сластта чрез страст прелива -
    така започва да блести,
    а пък ти си тъй красива...
    сонетът ми говори:"Ти
    за мен си знак съдбовен,
    като люлчината песен,
    а сега е той любовен
    и затуй е дар чудесен".
    -Аз Майсее, съм Граал,
    щом в любов си се отдал!
  • Аз съм дивна хубавица,
    като райска златна птица.
    Още щом съм се родила
    ме орисницата оросила.
    Казала ми на Мойсей
    дар да стана аз,но хей
    я кажете ми сега
    как сластта да победя
    та в Мойсееви очи
    любовта да заблести
    чак тогава без шега
    в дар ще му се принеса
    и дано чрез тоз сонет
    той отхвърли моя гнет.
  • И Мойсей го е закършил яко, но това касае мене пряко и затуй амайната девица да подава бързо тук ръчица!?
  • Яко си го закъсал! Но такъв поет все ще си спечели някоя девица с омайни рими!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...