О, послушайте сега девици,
мои мили, сладки хубавици,
че Мойсей го хвана тежка болест,
проявяваща се като горест:
тихото му озарение - страст
Купидон превърна в буйна сласт
и от всичките невинни дъщери
едничка може да ме изцери,
че не знаех този непосилен ад -
бясна хала, смучеща ме – глад
и предлагам случай много рядък
за сонет такъв, но само сладък
към обичащия, но и щедър Цар,
влюбена девица да се стори дар!?
© Валери Рибаров All rights reserved.
колкото и да е сложна,
щом те нарека:"Царице!"
няма да е невъзможна,
че сластта чрез страст прелива -
така започва да блести,
а пък ти си тъй красива...
сонетът ми говори:"Ти
за мен си знак съдбовен,
като люлчината песен,
а сега е той любовен
и затуй е дар чудесен".
-Аз Майсее, съм Граал,
щом в любов си се отдал!