Оазис
538
0
0
О А З И С
Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?
Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти.
Оазис исках аз да съм единствено за тебе.
Мираж в пустинята остана ти за мене.
25.11.2012 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
