27.11.2012 г., 11:31 ч.

Оазис 

  Поезия » Любовна
387 0 0


                         О А З И С
  

Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?

Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти.

Оазис исках аз да съм единствено за тебе.
Мираж в пустинята остана ти за мене.


                                                         25.11.2012 г.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??