13 мар. 2007 г., 15:32

ОАЗИСЪТ В СЪРЦЕТО МИ СИ ТИ!

952 0 10


Оазисът в сърцето ми си ти!

И то не спира бясно да тупти

и диша със едничка вяра -

във мене избуя пожара!

И огнената и метежна паст

разгаря с нова сила страст

невиждана и лумнала, гореща...

Сънувана и жадна – в среща...

Там пламват хиляди звезди,

най-цветни са - застинали вълни.

Ела и улови ме в струни на китара.

Безкрайният ми вик с вълната

движи се, пулсира и изгаря,

с любов изпълва сетивата!

С любов, с омая романтична

и топлина копнежна, непривична!

И с чувството, че си унесен

от нежно бликналата песен,

пак на гърдите ми глава склонил,

сърцето си при мен си подслонил...


 13.03.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...