Беше късно през нощта,
луната осветяваше земята.
Залитайки, се носех към дома,
с една-едничка мисъл във главата.
"Най сетне вкъщи ще се прибера"
И все пак крачех с неохота.
Присъда излежавах досега,
отнела ми петнадесет години от живота.
Не знаех към какво вървя.
Някой ще ме чака ли, не знаех.
Не знаех толкова неща.
И въпреки това не се терзаех. ...