Обещай, че няма да си идеш,
че ще останеш завинаги тук,
за грешките ми не ме намразвай,
да обичам не мога никoй друг.
Никога не ще забравиш как залезът обля ме със лъчи,
как толкова пъти от твоята вина боля ме,
и сълзите в моите очи.
И в най-светлия си ден ще чуеш,
плача ми, шепнещ "Остани!"
Нима ще можеш името ми да изтриеш,
да ме отровиш със лъжи?
Кой дявол с теб прокле ме,
или теб прокле те с мен?
Може ли водата огън да обича,
да го изгаря ден след ден?
Таз любов така бе сладка,
макар че вътрешно горчи,
превърна живота ми в загадка,
а отговор няма,
ти мълчиш...