20 июн. 2008 г., 07:00

* Обещание *

972 0 2

ОБЕЩАНИЕ


 

Не искам да говоря, няма смисъл,

щом думите четат се във очите.

И всичко друго е съвсем излишно,

щом обичта навсякъде край нас се вижда.


Седни до мен и нежно прегърни ме.

С усмивката си тебе аз ще стопля.

Тъгата ти от мене ще изтриеш.

Ще взема аз от твойта обич топла.


И боси из полята ще се скитаме.

С венец от красота ще ме окичиш.

И в този свят така ще се обичаме...

дори и Бог във небесата ще завиди!

МаriAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...