20.06.2008 г., 7:00

* Обещание *

971 0 2

ОБЕЩАНИЕ


 

Не искам да говоря, няма смисъл,

щом думите четат се във очите.

И всичко друго е съвсем излишно,

щом обичта навсякъде край нас се вижда.


Седни до мен и нежно прегърни ме.

С усмивката си тебе аз ще стопля.

Тъгата ти от мене ще изтриеш.

Ще взема аз от твойта обич топла.


И боси из полята ще се скитаме.

С венец от красота ще ме окичиш.

И в този свят така ще се обичаме...

дори и Бог във небесата ще завиди!

МаriAngel

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...