Обещание
752
0
0
Пред твоето мълчание притихвам,
зазидана от студ и грозота,
опитвам да наперя път, но стигам
единствено крещяща самота.
Ръцете ми - от камъни издрани,
очите ми, изсъхнали от сълзи,
в душата ми остави само рани,
но с обич пак ще ги запълня.
Не се предавам – ти стени издигай,
ще се науча пак да те обичам,
от мен далече, ако можеш, тичай -
от теб, повярвай, пак не се отричам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены
