Обещание

Kasch (Зл Павлова)
95 11

1.12.2009 г., 9:34 ч.

Поезия » Любовна

466 0 0

Пред твоето мълчание притихвам,

зазидана от студ и грозота,

опитвам да наперя път, но стигам

единствено крещяща самота.

Ръцете ми - от камъни издрани,

очите ми, изсъхнали от сълзи,

в душата ми остави само рани,

но с обич пак ще ги запълня.

Не се предавам – ти стени издигай,

ще се науча пак да те обичам,

от мен далече, ако можеш, тичай -

от теб, повярвай, пак не се отричам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.