Всичко изглежда ми така красиво,

и всичко звучи ми като песен зов.

Двама, хванали ръцете си в едно,

и щастието обитава си в нас…

Радостта ти е моята радост,

страданието ти също е моето.

Любовта свила си е гнездо в нас,

и да споделяме е нейния смисъл .

Сълзите не стигат да опишат,

усмивката изписана по лицата ни.

И щом животът напусне ни някога,

един към друг ще тръгнем отново.

И любовта ни ще остане там

където ще се открием отново.

И ще ни следва там където сме,

ще тръгне да ни търси отначало.

През всяка буря ще преминем с нея,

и всеки страх ще извисим в небето.

Камъните от земята ще вдигнем,

и наш свят ще си построим аз и ти.

Героите на любовта са двама ,

които ще се съединят в едно.

Войници са те, но не във война,

борят се, но правят само любов…

И тази песен е нейния глас,

тя е зов, моят и твоят глас…

Обещавам пред теб и пред нея,

че ако паднеш, ще ти дам ръка.

И моста под морето ще прекося.

И като птица, ако полетиш на високо,

облаците и стълбите ще изкача,

и ръцете ни отново ще бъдат едно.

Обещавам пред теб и пред нея,

че и най-силния трус не ще ни сломи.

Защото да обичаш прави те смел,

и най-силната буря ще ни събере пак.