Обезверено сърце
Розите – усмивката на бога,
царствено масата красят.
Увехнаха в мига, когато си тръгна.
Бодлите още тъжат.
Цигарата неспирно дими.
В главата хиляди думи –
парливи, умоляващи, хулни,
запълващи самотните часове,
нежелани.
Октомврийски студени дни,
падат първи слани.
Дърветата крадат от небето
последните топли лъчи.
В голите клони стърчи
обезвереното сърце на поета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
