Розите – усмивката на бога,
царствено масата красят.
Увехнаха в мига, когато си тръгна.
Бодлите още тъжат.
Цигарата неспирно дими.
В главата хиляди думи –
парливи, умоляващи, хулни,
запълващи самотните часове,
нежелани.
Октомврийски студени дни,
падат първи слани.
Дърветата крадат от небето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up