Обич и смелост
Аз в очите ти откривам,
най-магическото синьо.
И безумно се опивам
с благодат, че теб те има.
Разпилявам парещ поглед
по къдриците кафеви.
А смехът ти непокорен
шепне тайнствени напеви.
Всеки път е за последно
и сърцето бие лудо.
Тази обич е безценна
и помита всичко друго.
Ще разстилам златни листи,
за да стъпваш все по меко.
Ти блестиш като мънисто
и в душата ми е леко.
Аз очите ще притворя,
ще допра до тебе чело.
Остани, звездице моя
и бъди до болка смела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
