26 окт. 2014 г., 09:14

Обич

590 0 0

Вдигайки лица сега

влизаме в света,

с бодра крачка -

напред към Любовта!

 

Благ бъди и винаги готов

да помагаш със Любов,

жертвайки се от сърце,

за Общо благо, с песен на лице!

 

Тъги, скръб и болка тихо приеми,

в Божието училище днес учи.

Идва Новата култура,

пълна с мир, Любов и правда,

нека тя да възцарува!

В този Божи ден,

приеми доброто и кажи си:

"Човек съм аз благословен!"

 

Здрава мисъл да укрепне,

сводът чист да блесне.

Със разперени крила

вложи в сърце си Любовта.

Мощно пак да продължиш,

добродетели прекрасни в теб да проявиш.

Радост да внесеш в сърцата,

мир, утеха за душата.

 

Тръгваме със теб в полята,

всред природата пресвята.

Птички, хора и тревички,

засияват мигом всички.

Ето мисля си сега:

"Една е Свята - Обичта!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...