26.10.2014 г., 9:14

Обич

586 0 0

Вдигайки лица сега

влизаме в света,

с бодра крачка -

напред към Любовта!

 

Благ бъди и винаги готов

да помагаш със Любов,

жертвайки се от сърце,

за Общо благо, с песен на лице!

 

Тъги, скръб и болка тихо приеми,

в Божието училище днес учи.

Идва Новата култура,

пълна с мир, Любов и правда,

нека тя да възцарува!

В този Божи ден,

приеми доброто и кажи си:

"Човек съм аз благословен!"

 

Здрава мисъл да укрепне,

сводът чист да блесне.

Със разперени крила

вложи в сърце си Любовта.

Мощно пак да продължиш,

добродетели прекрасни в теб да проявиш.

Радост да внесеш в сърцата,

мир, утеха за душата.

 

Тръгваме със теб в полята,

всред природата пресвята.

Птички, хора и тревички,

засияват мигом всички.

Ето мисля си сега:

"Една е Свята - Обичта!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...