Чудя се къде отивам,

вървя безцелно аз напред.

Но вярвам, че животът си отива,

отива си, когато съм аз без теб!

Не вярвах, че това ще стане,

че ще си тръгнеш просто ей така.

А уж ти беше този, който ми повтаря,

че ще бъдем заедно до края на света!

Една усмивка беше нужна да се влюбя.

Но осъзнавах ли в кого?

Оставих се да бъда

в ръцете на едно красиво зло!

Обичах те и едновременно те мразех -

що за чувства са това?

Усещах, че в краката ти аз лазех,

но тази обич как да спра?