14 дек. 2012 г., 14:18

Обич и омраза

717 0 0

Чудя се къде отивам,

вървя безцелно аз напред.

Но вярвам, че животът си отива,

отива си, когато съм аз без теб!

Не вярвах, че това ще стане,

че ще си тръгнеш просто ей така.

А уж ти беше този, който ми повтаря,

че ще бъдем заедно до края на света!

Една усмивка беше нужна да се влюбя.

Но осъзнавах ли в кого?

Оставих се да бъда

в ръцете на едно красиво зло!

Обичах те и едновременно те мразех -

що за чувства са това?

Усещах, че в краката ти аз лазех,

но тази обич как да спра?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...