Dec 14, 2012, 2:18 PM

Обич и омраза

  Poetry » Love
718 0 0

Чудя се къде отивам,

вървя безцелно аз напред.

Но вярвам, че животът си отива,

отива си, когато съм аз без теб!

Не вярвах, че това ще стане,

че ще си тръгнеш просто ей така.

А уж ти беше този, който ми повтаря,

че ще бъдем заедно до края на света!

Една усмивка беше нужна да се влюбя.

Но осъзнавах ли в кого?

Оставих се да бъда

в ръцете на едно красиво зло!

Обичах те и едновременно те мразех -

що за чувства са това?

Усещах, че в краката ти аз лазех,

но тази обич как да спра?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...