Обичах те. Къде ли бе умът ми?
Години пропилях в мечти за теб.
Обичах те. Сляпо, по детински.
Желаех единствено да съм до теб.
Обичах те. Била съм тъй наивна
да вярвам, че и ти държиш на мен.
И все те търсех, и за теб копнеех,
и исках да съм с теб и нощ, и ден.
Обичах те. Но плю на любовта ми.
И подигра се с вярата ми в теб.
Изтри чувствата. Уби страстта ми.
Сега сърцето ми за теб е лед.
Обичах те. Но вече не. Изстинах.
И всичко между нас е само спомен.
Животът продължава да тече.
И пътят ми за нова обич е отворен.
© Мануела Бъчварова Все права защищены