10 янв. 2015 г., 17:34

Обичах те

738 0 2

Обичах те толкова силно,

сърцето ми сцепи на две.

Когато отиде далече,

плаках като малко дете!

 

Още даже се случва,

когато затворя очи,

да усещам, че си ме прегърнал,

макар да зная, че не си!

 

Искаше ми се да върна,

онези дълги сладки дни,

но нещо в мене ти пречупи,

тръгна си, когато казах остани!

 

Сега, каквото и да правиш,

при теб не ще се върна аз,

опитай се да ме забравиш,

обичах те, но вече нямаш шанс!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, работата при мен е такава, че не пиша за себе си! Точно това, един ден стоях и ми изплува в главата! Не е свързано с мен! Общо взето всичко, което пиша идва изведнъж, никога не сядам да мисля какво да напиша, просто изплува в съзнанието ми, вадя лист и записвам!
  • Добре дошла,Виктория!
    Започваш с песемистичен стих,
    продиктуван предполагам от нараненото ти сърце.
    Но ти си в началото на живота исъм сигурна,
    че ще имаш много поводи да пишеш и за положителни преживявания! Пожелавам ти го!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...