Обичам...
Обичам… Да е вечер прохладна.
Да се разхождам, след бурята…
Да се скитам. Тихо… Безкрайно…
Щом чуя гласът ти… Сред хората.
Обичам… Да е юлско, горещо….
Да се видим и без да сме искали…
Да сме двамата само. Среща ли…
Не. Да се прегърнем… Наистина.
Обичам… Да те гледам. Красива…
Така си създадена. А ръцете ти…
Да усещам как на тебе ухае, диво.
И устни във устни… Преплетени…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Стоянов Все права защищены
