Обичам
Видях се в бадемовите ти зеници да надничам,
мекО ме попиха в себе си, като парченце време,
усетих се в теБ и как в твоите линии се пресичам,
впрегнах силите сИ, за да се достигна в безнервие.
Съразмерна, но неизмерима е остатъЧната обич,
която ти пося, но я остави сАмо като спомен,
беше като малц, тьй Мек, но отново ме обрече
да замръзвам в залеза на устрем невъзможен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены
