Видях се в бадемовите ти зеници да надничам,
мекО ме попиха в себе си, като парченце време,
усетих се в теБ и как в твоите линии се пресичам,
впрегнах силите сИ, за да се достигна в безнервие.
Съразмерна, но неизмерима е остатъЧната обич,
която ти пося, но я остави сАмо като спомен,
беше като малц, тьй Мек, но отново ме обрече
да замръзвам в залеза на устрем невъзможен.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
