15 июл. 2015 г., 13:26

Обичам България

499 0 4

 

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ

(Акростих)

 

Орисия ли, що ли обърка съдбата ти славна?
Бутафорна си днес – европейка с народ second hand*.
Индианците даже по милост са по-меродавни.
Черен Петър и той се укри, като в лош хепи енд.
Авангардно било да се граби от твоята пазва.
Мила моя Родино, защо Бог така те наказва?


Броеница си, ден подир ден те прехвърлят залýдо.
Ъгловати зърна се разсипват в бездънни ръце.
Лицемерно се кръсти властта, зарад`постове-чудо
Големанов” играе гротескно с французки акцент.
Ала в мойто сърце прекипява кръвта ти гореща.
Разлюлява ума и бесува, по-черна от дявол.
Извинявам света, че достойно не те е посрещнал.
Яростта е към тез, що, Родино, за цент те продават.

 

*(англ.) - втора употреба

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моите почитания!
  • Младен, Наде, благодаря за оценката. Наистина, Младен, трудно се пише акростих, още по-трудно е, когато стиха е за Родината, във време, в което тя боледува. Ние трябва да сме будни, за да й помогнем.
  • Браво,Цвети!
  • Трудно се пише акростих, който да е поетично издържан и въздействащ. А още по-трудно е да се напише нещо с толкова любов за родината!
    Успяла си, Цвети и това искрено ме радва. В тези времена да да бъдем доблестни граждани на страната си е от първостепенно значение.
    Поздравление за написаното!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...