15.07.2015 г., 13:26

Обичам България

496 0 4

 

ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ

(Акростих)

 

Орисия ли, що ли обърка съдбата ти славна?
Бутафорна си днес – европейка с народ second hand*.
Индианците даже по милост са по-меродавни.
Черен Петър и той се укри, като в лош хепи енд.
Авангардно било да се граби от твоята пазва.
Мила моя Родино, защо Бог така те наказва?


Броеница си, ден подир ден те прехвърлят залýдо.
Ъгловати зърна се разсипват в бездънни ръце.
Лицемерно се кръсти властта, зарад`постове-чудо
Големанов” играе гротескно с французки акцент.
Ала в мойто сърце прекипява кръвта ти гореща.
Разлюлява ума и бесува, по-черна от дявол.
Извинявам света, че достойно не те е посрещнал.
Яростта е към тез, що, Родино, за цент те продават.

 

*(англ.) - втора употреба

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моите почитания!
  • Младен, Наде, благодаря за оценката. Наистина, Младен, трудно се пише акростих, още по-трудно е, когато стиха е за Родината, във време, в което тя боледува. Ние трябва да сме будни, за да й помогнем.
  • Браво,Цвети!
  • Трудно се пише акростих, който да е поетично издържан и въздействащ. А още по-трудно е да се напише нещо с толкова любов за родината!
    Успяла си, Цвети и това искрено ме радва. В тези времена да да бъдем доблестни граждани на страната си е от първостепенно значение.
    Поздравление за написаното!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...