2 нояб. 2004 г., 13:32

Обичам да се връщам у дома

2.7K 0 1

Обичам да се връщам у дома*

 

 

Обичам да се връщам у дома.

отново да прекрача бащиния праг

и някак иска ми се да пророня сълза,

обаче, как се радвам, само как.

 

 

Да се върна там където съм игралa.                           

Да се върнат миговете ми красиви.

Там, където дълги години съм живяла

 

и спомените ми са толкова безгрижни.

 

 

Да мина покрай китната градина.

И сърцето ми ще трепне тъй щастливо.

Връщам се у дома – за да си почина,

а чувствата са истинско богатство.

 

 

Да видя как отваря се вратата...

Как майка ми усмихната, щастлива.

Влага цялата своя любов в едно „Здравей”

Не си я спомнямам толкова красива....

 

 

А баща ми ще поеме ръката ми сдържано.

Ще ми каже - „Добре си дошла”.

Ще поговорим отново някак си истинко

и ще каже: „Горд съм, че имам дъщеря!”

 

 

Ще се смеем, ще говорим за живота.

Ще ги питам: „Как минават вашите дни?”

 

Ще ми кажат: „Тежко е, но такъв е живота”.

Ще ме попитат:„А как минават твоите дни?”….

 

 

 

„Добре” – макар  и не съвсем, ще си кажа,

но искам тревогата в очите им да изчезне.

“Хубаво е, че съм у дома” -  ще им кажа.

 

После ще кажа „Наздраве”, вдигайки чаша.

 

 

 

Обичам да се връщам у дома.

 

Истински живота да почувствам,

защото истински обичат те в дома.

 

И никога не губиш, кажеш ли обичам!

 

-----------------------------------------------------------------

* - https://m.vbox7.com/play:b8b606f083

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много трогващо стихотворение!6+

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...