Обичам ли...
Обичам ли, всъщност не зная...
не искам безсънна да питам,
къде и защо идва края
на чувството. Как то отлита
далече, на друга планета.
И сякаш въобще не е бùло...
Докрая недопревзета,
душата потръпва унило,
пак мъчи се да се изправи,
щастлива да тръгне полека.
Уви, няма как да забрави...
Дори да открие пътека
със нова звезда и надежда,
истории тегнат насила
и някак напук се подреждат
в едно безумно ветрило.
Отчаяно с него си вея
и гоня разделите стари...
Обичам ли - значи живея,
забравила всички кошмари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
