2 мая 2012 г., 23:54

Обичам ли...

928 0 5

Обичам ли, всъщност не зная...

не искам безсънна да питам,

къде и защо идва  края

на чувството. Как то отлита

 

далече, на друга планета.

И сякаш въобще не е бùло...

Докрая недопревзета,

душата потръпва унило,

 

пак мъчи се да се изправи,

щастлива  да тръгне полека.

Уви, няма как да забрави...

Дори да открие пътека

 

със нова звезда и надежда,

истории тегнат насила

и някак напук се подреждат

в едно безумно ветрило.

 

Отчаяно  с него си вея 

и гоня разделите стари...

Обичам ли  - значи живея,

забравила всички кошмари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...