Трудно ми е да обичам...
сама,
по устните въздишка.
Сънят
не ме накара да забравя
нощта.
И молят се за милост сълзите.
Крещя.
Секунди време и в очите ми
гняв.
Не мога да обичам...
сама.
Душата безразлична и
страх.
Не искам да повярвам в
лъжа,
а той насила се усмихва -
шега!
А утре сме различни и
пак
ще трябва да обичам...
сама.
И тихичко умирам...
© Екатерина Ангелова Все права защищены