esamissy (Екатерина Ангелова) esamissy (Екатерина Ангелова)
1 37
25.08.2010 г., 22:50

Обичам сама

807 0 2

Трудно ми е да обичам...
сама,
по устните въздишка.
Сънят
не ме накара да забравя
нощта.
И молят се за милост сълзите.
Крещя.
Секунди време и в очите ми
гняв.
Не мога да обичам...
сама.
Душата безразлична и
страх.
Не искам да повярвам в
лъжа,
а той насила се усмихва -
шега!
А утре сме различни и
пак
ще трябва да обичам...
сама.
И тихичко умирам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0