13 июн. 2007 г., 16:55

Обичам те

1.2K 0 16
Обичам         те,          моя          нежна,    красива  любов
без  да  искаш, небрежно   ти     усмихна     очите      ми
изгори ме във страст и дари  с порив нов. Ден след  ден
част        по       част      ти      сбъдна    мечтите   ми.  Да,
аз            помня          още        онзи       страстен          миг
море      от       топлина      и    нежност    подари         ми

когато      твоя       бях,      а      самотата      беше       мит
тъгата       спомен        бе,      сърцето    покори     ми.    в
един      път       тръгнахме      и     за     добро    и      зло
ти        мой        бе ,      а        пък      аз          бях         твоя


В      нощта         сърцата        биеха   в      едно.  Във раЯ
ангелите            гледаха             ни            строго.        Ден
нощ,       години        нижат        се,        а огънят        гори
и             влюбени        сме          още както някога. Венец
на           щастие          главите          ни            краси ,      а
ангелите да ни гледат строго спряха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....