Обичам те
без да искаш, небрежно ти усмихна очите ми
изгори ме във страст и дари с порив нов. Ден след ден
част по част ти сбъдна мечтите ми. Да,
аз помня още онзи страстен миг
море от топлина и нежност подари ми
когато твоя бях, а самотата беше мит
тъгата спомен бе, сърцето покори ми. в
един път тръгнахме и за добро и зло
ти мой бе , а пък аз бях твоя
В нощта сърцата биеха в едно. Във раЯ
ангелите гледаха ни строго. Ден
нощ, години нижат се, а огънят гори
и влюбени сме още както някога. Венец
на щастие главите ни краси , а
ангелите да ни гледат строго спряха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены
