Обичам те с изящество на пролет,
която по тревата стъпва фино -
и винаги те търся в птичи полет,
с чистотата на дете - невинно.
Обичам те със силата на лято
и всеки миг ме грабва лудостта,
защото в мен жената е, която -
подтикваш най-безумно към страстта!
Обичам те със постоянството на есен,
тя всеки лист внимателно боядисва
и пее му любовната ни песен -
ах, ако знаеш - как те искам!
И зимата не ще ме спре да те обичам!
Дори снега да ме поглежда строго,
сред ледени висулки ще изричам -
обичам те, обичам теб - най-много!
© Теодора Петрова Все права защищены