18 нояб. 2021 г., 11:59

Обичам те!

1.5K 2 10

Виждам бъдещето в пъстрия ти ирис,
събрал във цвета си земя и море.
Със тебе съм утро, надежда и изгрев,
и диша в сърцето ефирен копнеж.

Гръд до гръд и създаваме  дом.
Строим си олтар под небесното царство.
От нежност и грижа изграждам подслон.
За нашата обич Вселената тясна е.

Ще летя с дихание на пламенна любов,
дори, когато отредено е да е последно.
Обичам те до края на моя живот,
а след това и цяла вечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека всеки ден ти е пълен с любов! Наистина това стихотворение е различно от другите ти, пълно с надежда и оптимизъм!
  • Просто наистина те чета
  • Явно, много си личи. Благодаря за коментара, странно ми става, че си го забелязала. 🙂
  • Чета те и знаеш ли, в началото, първите ти публикации бяха много откровени, искрени. Напоследък, може би под влияние на чуждите стихове, които четеш, започва да се губи естествения изказ, искреността. Ти можеш да се изразяваш много по-добре, можеш. Поезията е истинска, само когато е искрена, звучи естествено, талантът го може това - хем да е мерена реч, хем да звучи сякаш така си говориш. С две думи - неизнасилена реч
  • Мина ❤❤❤

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...