Пристъпвам тихо, в стаята,
при теб. Посягам към лампата
– светло е.
Виждам те в цялата ти прелест,
а челюстта ти леко потрепва
(знам, че иска от моите целувки).
Но устните ми леко се отварят...
"Късно е".
"Доидох да ти кажа" – изричам
с тих глас... "че слагам край" –
довършвам аз. (изгарям)
"Почакай, остани..." – eдвам
те чувам да прошепваш.
"Ще останат само
спомени – нищо друго."
"Пристрастен съм лудо!"
"Моля те... Недей!"
"Аз тe искам в живота ми"
– казваш и целуваш ме.
Нямам сили и за повече:
"Обичам те! Обичай ме!"
© Васи Все права защищены