Обичам те, татко!
ОБИЧАМ ТЕ, ТАТКО!
Нелепо беше да те видя във ковчег,
нелепо беше даже свещ да ти запаля,
с прекършени цветя стоеше най-отпред
и болката, която винаги изгаря.
Целувам снимка. Кръст. Кутия малка.
Прекрасни спомени. Безмълвен зов.
Сега дори смъртта изглежда жалка,
стопила се пред вечната любов.
Любов към тебе и от теб дарена
със цялата огромна доброта,
не се погребва, защото е свещена.
И, татко, ти живееш в нашите сърца!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Ризова Все права защищены
