ОБИЧАМ ТЕ, ТАТКО!
Нелепо беше да те видя във ковчег,
нелепо беше даже свещ да ти запаля,
с прекършени цветя стоеше най-отпред
и болката, която винаги изгаря.
Целувам снимка. Кръст. Кутия малка.
Прекрасни спомени. Безмълвен зов.
Сега дори смъртта изглежда жалка,
стопила се пред вечната любов.
Любов към тебе и от теб дарена
със цялата огромна доброта,
не се погребва, защото е свещена.
И, татко, ти живееш в нашите сърца!...
© Мария Ризова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
