ОБИЧАМ ТЕ, ТАТКО!
Нелепо беше да те видя във ковчег,
нелепо беше даже свещ да ти запаля,
с прекършени цветя стоеше най-отпред
и болката, която винаги изгаря.
Целувам снимка. Кръст. Кутия малка.
Прекрасни спомени. Безмълвен зов.
Сега дори смъртта изглежда жалка,
стопила се пред вечната любов.
Любов към тебе и от теб дарена
със цялата огромна доброта,
не се погребва, защото е свещена.
И, татко, ти живееш в нашите сърца!...
© Мария Ризова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
