23 февр. 2017 г., 00:46

Обичаме нещата, затова че просто са -

1K 0 1

Затегнатия възел, който пръстчетата  
карат да стане лек като перце,
счупеното зъбче, фалшивото злато,
колебливата усмивка, която грейва от далеч;
И колкото понякога да ни е трудно,
обичаме нещата, затова че просто са.


Излизат в нова форма вечно,
прикриват своите белези и срамоти,
предават се пред плама, който се задържа,
все някак – невъзпиран от съмнения и страхове. 
Така се свиква със обичаните ни неща,
стегнатия възел, който тънки пръстчета 
превръщат във перца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...