обичането няма очертани граници
В окови не заприщвам любовта.
Не стягам в обръчи душата й,
защото птица е, нека да лети,
а аз ще досънувам сянката й...
Очите си за болката затварям,
а сълзите във тях си забраних.
Сега е време за загнездване,
за приютяване във топъл стих.
От воплите изплитам бели облаци,
над тях, любов, безбрежно да летиш.
Заключвам ветровете в себе си,
да можеш по-свободно да се рееш.
Изкупвах я цената на мечтите
във нощите, безсънни от сълзи,
не знаех, че боли от свободата,
в крилете на самотните ми длани.
Не се научих как, кога, и колко...
обичането няма очертани граници...
Оставам в римите на топлия си стих,
а ти лети... към своите посоки!
Не стягам в обръчи душата й,
защото птица е, нека да лети,
а аз ще досънувам сянката й...
Очите си за болката затварям,
а сълзите във тях си забраних.
Сега е време за загнездване,
за приютяване във топъл стих.
От воплите изплитам бели облаци,
над тях, любов, безбрежно да летиш.
Заключвам ветровете в себе си,
да можеш по-свободно да се рееш.
Изкупвах я цената на мечтите
във нощите, безсънни от сълзи,
не знаех, че боли от свободата,
в крилете на самотните ми длани.
Не се научих как, кога, и колко...
обичането няма очертани граници...
Оставам в римите на топлия си стих,
а ти лети... към своите посоки!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
