В окови не заприщвам любовта. Не стягам в обръчи душата й, защото птица е, нека да лети, а аз ще досънувам сянката й... Очите си за болката затварям, а сълзите във тях си забраних. Сега е време за загнездване, за приютяване във топъл стих. От воплите изплитам бели облаци, над тях, любов, безбрежно да летиш. Заключвам ветровете в себе си, да можеш по-свободно да се рееш. Изкупвах я цената на мечтите във нощите, безсънни от сълзи, не знаех, че боли от свободата, в крилете на самотните ми длани. Не се научих как, кога, и колко... обичането няма очертани граници... Оставам в римите на топлия си стих, а ти лети... към своите посоки!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.