Обичаш ли все още както аз,
мечтаеш ли за щастието под звездите?
И спомняш ли си някога за нас
във бягащия вечен маратон на дните?
Така ли си красив като преди,
когато тичахме щастливи под дъгата?
И никога ли теб не те боли
за времето изгубено, за красотата?
Докосваш ли ме в своя сън щастлив
или с годините съвсем си ме забравил?
И спираш ли мига тъй мълчалив,
и спомена любим в душата си намерил?
И вярвам, че си все така красив,
икона моя и любов безкрайна,
ще чакам тайния божествен взрив,
за да ни срещне пак Вселената огромна!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены