16 авг. 2018 г., 01:01

Обичта ми

662 0 0

Още от първия миг те обикнах,
за ден-два с теб свикнах,
но после пак останах сама
как да проклинам тая съдба?!

 

Седя си вкъщи и не спирам, да плача,
не искам да съм тук сега,
бих предпочела на твоето рамо болката да изплача,
да ме прегърнеш и да сме сами на света.

 

Зли очи отвсякъде гледат,
приятелски завиждат, за интрига да се огледат,
да ни разделят се опитват
и за подробности разпитват.

 

Но ти не вярвай на всичко чуто,
то ще бъде украсено и надуто.
Вярвай на обичта ми, безкрайна,
не се съмнявай, тя е всеотдайна.

 

Обичам те, само това има значение
две думички и цяло заключение.
Чувствата си всеки миг ще ти доказвам,
но да живея без теб ОТКАЗВАМ!!!

 

Ти си човека, на който вярвам,
с теб искам дните си да прекарвам,
да бъдем най-щастливи на света,
защото ти си моята сбъдната мечта.


Обичам те!!!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Балчева Все права защищены

Посветено на Васил Богданов

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...