Още от първия миг те обикнах,
за ден-два с теб свикнах,
но после пак останах сама
как да проклинам тая съдба?!
Седя си вкъщи и не спирам, да плача,
не искам да съм тук сега,
бих предпочела на твоето рамо болката да изплача,
да ме прегърнеш и да сме сами на света.
Зли очи отвсякъде гледат,
приятелски завиждат, за интрига да се огледат,
да ни разделят се опитват
и за подробности разпитват. ...