Още от първия миг те обикнах,
за ден-два с теб свикнах,
но после пак останах сама
как да проклинам тая съдба?!

Седя си вкъщи и не спирам, да плача,
не искам да съм тук сега,
бих предпочела на твоето рамо болката да изплача,
да ме прегърнеш и да сме сами на света.

Зли очи отвсякъде гледат,
приятелски завиждат, за интрига да се огледат,
да ни разделят се опитват
и за подробности разпитват.

Но ти не вярвай на всичко чуто,
то ще бъде украсено и надуто.
Вярвай на обичта ми, безкрайна,
не се съмнявай, тя е всеотдайна.

Обичам те, само това има значение
две думички и цяло заключение.
Чувствата си всеки миг ще ти доказвам,
но да живея без теб ОТКАЗВАМ!!!

Ти си човека, на който вярвам,
с теб искам дните си да прекарвам,
да бъдем най-щастливи на света,
защото ти си моята сбъдната мечта.

Обичам те!!!