3 июл. 2011 г., 18:38
Обречена
Аз слънце ще стана - да огрявам дните ти
и дъжд ще съм - да поливам мечтите ти.
И сълза от реката - да мокря ръцете ти,
и трева, по която да стъпват нозете ти.
И роса по тревата ще бъда -
да съм свежа и нежна за теб.
И прашинка, и вятър небрежен,
и тихо, и бурно море...
Само съпруга не можах да ти бъда,
нито дъщеря ще ти родя,
защото остана докрая верен
на своята красива жена...
© Жулиета Великова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Аз обичам тази песенна унесеност на Жули, сълзите които тя оставя на белия лист - всеки може да се огледа в тях и да намери себе си. Поздравления, земляче мило...
-
"Заслужени аплодисменти"???
Това за лирическата ли?
"Поетично - музикално великолепие!" -> ето това вече не е вярно. нито една от тези думи не може да се касае до този откровено слаб текст.
Започва недотам зле и ...дотам.
П.П. Имам въпрос: Каква е далаверата лирическата да мокри ръцете му? Сериозно питам. -
Хубав стих за женска орисия... да бъдеш винаги "другата" жена....
-
... пустата му вярност - мнима и реална...
-
<a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
-
нежна ранима женска душевност..
докосващ стих, мила Жулиета...
сърдечно те прегръщам.. -
Ех, Жулиета...
-
Заслужени аплодисменти,приеми ги от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Обичай го и не очаквай нищо от него... Това е повече отколкото да му бъдеш жена... да му родиш дъщеря...
Да даваш любов и да я приемат, макар и да не получаваш нищо в замяна... повярвай ми - това е най-великото щастие...
Този стих... може да прозвучи банално, но нека ти го кажа - не е близък до мен, той Е в мен...
Поздрав с нещо мое
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=81581
Аплодисменти за теб!!!